Испания има особено богата, наситена с важни събития и древна история. Първите сведения за обществен живот на нейна територия датират отпреди 35 000 години. Преди да попадне под римско владичество, страната е била владяна от финикийците, гърците и местните, разединени, иберийски племена. От осми до петнадесети век в различна степен испанската територия е била владение на арабите, които развиват една висока, ислямска култура. Борбата за освобождение, водена от иберийските народи, завършва през 1492 година, когато пада последната мавърска крепост – Гранада. Следва период на небивал разцвет, който превръща обединена Испания в една от най-големите световни сили. Това е времето на пътешествията на Христофор Колумб и колонизирането на Америка. По време на управлението на Карл Пети, Испания се превръща в център на Свещената римска империя и в най-голямата световна сила – главна опора на Католическата църква в борбата й с Реформацията. Постепенно през вековете, обаче вследствие на редица фактори като инквизицията, освобождаването на колониите и т.н., Испания загубва своето значение на първостепенна, световна сила, но културното й и езиково влияние на почти всички континенти остава огромно. Централно събитие в испанската история през миналия век е Гражданската война, която противопоставя привържениците на франкизма и левите републиканци. Вследствие на последната, до средата на 70-те години в страната се установява авторитарната диктатура на Франко – период на културен и обществен консерватизъм и изоставане от глобалните европейски и световни процеси. След падането на франкисткия режим, Испания преживява небивал икономически, държавен и културен подем, който до наши дни я държи на едно от първите места по стандарт и влияние в Европа.